SLANG: Паднали ангели - Хосе Л. Л. Моралес

 

13 Юли 2022 22:51 

Реших отново да изиграя Паднали ангели, 4 години по-късно.
Останах доволен, въпреки че умрях поне десетина пъти - в следствие на лоши избори от моя страна, недоглеждане и ...зарове.
Трилърът и скорострелният екшън в тази история е гарантиран. През цялото време си на тръни, очаквайки зад следващия ъгъл да те застрелят. Крими елементите не бяха лоши, но и не блестят с някаква оригиналност. Главният герой напомня на Брус Уилис в 16 Blocks (филм, който харесах през 2007г.).
Литературата на моменти сякаш е писана "на коляно", но пък и притежава някакъв чар в простотата си. Когато играя експлозивен екшън, честно казано, не ми се четат големи драми или виртуозни диалози, дълбаещи надълбоко из човешката психика.
Та според мен Моралез е постигнал успешно целта си, макар и да можеше да очертае по-добре героите си в някои потенциално добри сцени. ММ го е постигнал това в Хлапето навремето.
Изборите бяха многообразни и това ми допадна най-много в играта.
Механиките на проверките са ОК, дори бих казал интересни, като най-голямо чудене падна кога да ползвам точките Драма.
Искам да спомена, че изданието с твърдите корици е истинска наслада за четене/игра, а визията на предната корица е стилна.

28 Авг 2018 12:56 от kiril_ps.

Експлозивен екшън!
Леко се разочаровах от твърде късата развръзка. Искаше ми се да има повече мистерия.
Клишета на всеки ъгъл, но все пак компенсирани от логични избори. Нещо, което го няма в другите медии. Кефометърът ми беше изпълнен на макс. Сюжетът за книга-игра си е ОК, героите също бяха запомнящи се.
Игровата механика ми е леко претрупана.

Минуси:
Крими елементите не бяха особено добре разработени
Важно участие на заровете
Усещане за кратка новела вместо трилър роман („Не поглеждай назад“ ми се стори по-дълъг)

Плюсове
Логични избори (според логиката на автора разбира се)
Адреналин
Страхотно оформление

Със сигурност ще прочета и материалите на този автор в списанието!

https://knigi-igri.bg/forums/prizvanie-geroi-presents/5469-slang#140379

Да намериш дракон - Спасимир Игнатов (ПГ2)

 

 Да намериш дракон

Спасимир Игнатов

Преди повече от десет години излиза КИ, която ще остане като своеобразен Magnum opus на небезизвестния г-н Игнатов (Вилорп). Помня, че се опитах да я тествам, преди да бъде предадена за Призвание герой, но така и не бях особено полезен в това си амплоа. Вярвам обаче, че редакторите на ПГ са помогнали на Игнатов по най-добрия начин.

Първо, относно литературата и в частност стила: пробвах да чета някаква книга на Пратчет и я захвърлих след 200 страници някъде...подобен (псевдо) хумор не ми допада. Повече се кефя на хумор, като в Траксас или Отмъщението на Дядо Мраз. Затова и тази КИ чисто стилово не ми допадна особено, понеже бе в този Пратчетов дух. Нито веднъж не ми стана нито смешно, нито забавно, камо ли пък да прозра някаква дълбокомислена мъдрост предадена чрез ирония и/или сарказъм. Като плюс мога да кажа, че не отива и твърде много в сферата на пародията, която така ненавиждам. Добре, че беше бруталния епизод (дето е с 18+), че да видя евентуален потенциал у автора за сериозна тематика, фен съм му.

Омешването на толкова имена и термини в началото ми дойде в повече Все пак четенето след този начален инфодъмп се "отпушва" и влиза в нормален ритъм. Историята е почит към "Полетът на грифона" от Колин (който, признавам си, не съм чел), самите сцени не са лоши и поддържат интерес. Мисля, че ако дневникът е автоматизиран, то играчът ще може да се потопи по-добре в самият свят, който авторът се е постарал да обрисува пъстро. В момента, така на хартия, стои тежко с толкова много статове.
Въпреки това си има някакъв чар в това да си обикаляш с летящ кораб, както и в "Тайната на алрисите" и да следиш дали ще ти стигне горивото. Като плюс мога да кажа също, че представеният основен конфликт в историята не е стандартното черно срещу бяло, както беше в мнозинството от книгите-игри през 90те. Интересно е да видиш фентъзи свят през призмата на гоблините и техните вътрешни борби за власт, пари и кой е най-върлият капитан на кораб!

Играта е силна, определено. Голямо разнообразие от случки, игрови похвати и избори, съчетани с т.нар. отворен свят (или свободно движение по карта). Финалната битка е направена епично и математико-логично забавно ( а не като в някоя ББ). Вплетена е и тактическа мисъл, не да се луташ на сляпо.

Вилорп пита:

......Кажи успя ли да хванеш някои от постиженията в края на книгата и какво мислиш принципно за присъствието на „постижения”? Теб лично биха ли те накарали да я преиграеш?

Кирил отговаря:
Хванах едно-две, но подобни похвати не са ми особено интересни. За мен е по-важно накрая да знам дали според Автора съм се справил добре с основния сюжет и игра. АКо съм бил зле - тогава преигравам. Но някакви екстри, "подправки" и прочие "благинки" не ме блазнят да преиграя. Че защо да го правя? Чакат ме Mass Effect, Pillars of eternity, Дейв Гърни, История на Византия...сещате се...времето е ограничено в този живот. Затова и обичам линейните КИ, за да знам, че при прочита на една КИ и при добро представяне, съм минал по-големия процент случки, игрови моменти и пр. Ако искам да "усетя" различни истории, ще чета различни повести/романи, ако искам да играя различни игри, просто ще си купя някоя нова. Тия "екстри" за мен трябва да бъдат "на късмет" или евентуално ако след време ми се доиграе пак - тогава да ги видя. Но да преиграя наново всичко толкова скоро - не! Евентуално мога да се мотивирам да я превъртя, ако дадената екстра ме подпомогне за добро представяне в следваща част от поредица, като ПнТ, Котака и др.

За жалост от този автор не сме видели нищо друго издадено след епохалния му дебют. Какво се случи с авторската му енергия...само един Вилорп знае!

Кефометър - 7/10 (просто този тип сатиричен стил не ми е по вкуса, но пък играта е десетка)..

https://knigi-igri.bg/forums/prizvanie-geroi/3513?start=135#139052

SLANG: Не поглеждай назад - Хосе Л.Л. Моралес

 Не поглеждай назад!

Не поглеждай към тази игра, ако не желаеш съдбата ти да попада твърде често в съдбата на заровете.
Оформлението е супер. Корицата е тежкарска и ефектна, илюстрациите са готини (визирам страници 110,102;40;69), лъскавият червен лак също не е за пренебрегване.
Литературата не е силната част, но пък е по-добре от серията ББ например, което според мен е достатъчно за подобен род игра. Има дори и диалози, някои и друг отличаващ се персонаж, загадъчен злодей и крими оттенък. В крайна сметка – добре е, без да е отлично.
Играта – почти всеки избор е съпътстван с проверка чрез зарове, като си има предварителен набор от умения и характеристики. Дневникът е богат и интересен, като най ми допадна частта с мотора – простичко, но ефективно. Авторът доста се е постарал да създаде голямо разнообразие от предизвикателства - гонитби, битки, игри, престрелки, състезания и т.н. Темпото на игра е забързано, като през цялото време се „задъхвах“. Динамиката най-добре се усеща при състезанията с моторите – пресъздадени са страхотно. Финалната битка е сравнително добра, но някак си бледнее пред високите скорости.

Някои забележки:
- намерих няколко логически несъответствия;
- в дневника има пет тирета в графа профил, но в правилата мога да избирам четири.
- отрицателните стойности са излишно усложняване;
- твърде много зависи от заровете какво ще се случи на героя;
- на моменти литературата е твърде бедна, като при някои случки е трудно да се потопиш в атмосферата. Можело е да се постарае авторът още малко.

https://knigi-igri.bg/forums/prizvanie-geroi-presents/5190-slang
В заключение:
Експлозивен екшън, пълен с клишета, но забавен по един суров (и дори жесток) начин.

Планините Шамутанти - Стийв Джаксън

 

Планините Шамутанти
Лековато приключение сравнение с Битки безброй. Не че не умрях няколко пъти, но поне няма фрустриращи механики от типа на:

"за да минеш през портата, трябва да имаш ключ, който можеш да намериш в тайнствена пещера, която може да се открие само ако имаш карта от шамана, който можеш да срещнеш само ако имаш специална флейта, която можеш да размениш при търговеца Ембо само срещу пепел от огън, запален на върха на розова планина"

Най-силният момент в тази КИ е механиката с Магиите, и дали и как ще успееш да ги използваш ефективно. Аз лично се забавлявах, но в тази първа част нямаше много възможности за използването им. Надявам се, че в следващите части потенциалът им ще се разгърне и ще има повече епика.
Тази първа част от поредицата ми се видя повече като Пролог, а и финалът беше твърде...клише. Литературата е "опоскана", което може би е добре за подобен род игра.
Изборите на моменти бяха ОК, на моменти тотал щета (ляво или дясно).
Сюжетът е слаб за момента, а героите са лесно забравими.
Общо взето, добре че са магиите, иначе кефометърът щеше да гравитира около нулата.

Планетата на смъртта - Джордж М. Джордж

 

5000 години той е очаквал своя час. Сега е готов да унищожава! Можеш да го спреш само ти!
Играта предлага множество варианти за читателя, голяма свобода на тактическите решения и няколко пътя към крайния успех. Изборите са логични, даже бих казал на моменти предвидими, което прави играта по-лесна, отколкото ми се иска.
Интересен похват в книгата е и така наречената от автора Темпорална корекция или връщане на времето, като това става чрез размяна на последните две числа на епизода, в който се намираш, и преминеш на новия епизод. Пример: Епизод 236 те връща назад във времето. Преминаваш на епизод 263.
Минуси
За съжаление многото варианти на играта водят до съкращаването на обема. Предполагам, че Джордж е бил ограничен от издателството откъм брой страници. Тъкмо когато очакваш още повече екшън и препятствия и….край. Останах жаден за още. Историята е интересно замислена, но недостатъчно разгърната.
Героите в книгата стояха някак си безлични, така и не можах да съпреживея техните мисли, емоции и чувства. Нямах усещане за плътност на характерите.
Дневникът и някои от показателите в него ми се сториха недобре балансирани и вградени в играта. При първото ми изиграване повечето от тях така и не ги използвах.
Общото ми усещане от тази книга-игра е в положителна насока, най-вече заради добрата логика на представените избори. Не видях излишни или незначителни ситуации, които да служат само за обем.
За финал искам да поздравя художника на корицата – дори и сега, осемнадесет години по-късно, илюстрацията изглежда готино (всъщност е вдъхновена от 80-ки сериал)

https://knigi-igri.bg/forums/george-m-george-gamebooks/2834

The Altimer - Samuel Isaacson

 

The Altimer (The Entram epic)

Книгата може да се раздели на три части - обучение, лутане на кораба и лутане на Марс.
Първата част за мен е слаба - твърде бутафорно минава всичко покрай тренировките и обучението на младите кадети. Само един или два избора ми допаднаха как са направени - бяха чисто социални. Най-много ме досмеша, като се наложи да решавам Судоку на ниво 3-4 клас...айде стига!
Втората част си е Експлорър на космически кораб. Мисля, че е интересно направено, въпреки че няма как - на сляпо е. Обикаляш, събираш информация, предмети...биеш се с непознати врагове. Допадна ми как са направени битките - мълниеносна смърт. Ако си обследвал кораба, както трябва, битките няма да бъдат толкова трудни - има си бонусна система.
Третата част наподобява детективска история. Трябва да разкриеш мистерията, като отново ще се наложи да оцелееш сред смъртoносни ситуации.
Трудността на играта е завишена според мен, трябва да се случат точно определени неща, за да успееш. Този подход не ми допадна особено - едва ли не в началото, ако допуснеш грешка, после не можеш да я оправиш. По-добре Авторът да ме спре още на момента, вместо да го научавам след като съм накрая на играта (честно казано ми се наложи да използвам Search на кодови думи в Киндъл приложението, за да разбера как се минава).
Направи ми впечатление, че историята е повлияна от Експанзията.

Хареса ми:
Сюжета и самата мистерия около извънземната заплаха, както и самите aliens;
Наличието на сравнително добре развити социални взаимотношения и избори;
Интересни герои (спътници);
Механиката относно битките.

Не ми допадна:
Трудността на играта, която в голяма степен зависи от слепи избори;
Бутафорното обучение за астронавт и някои твърде наивни съвпадения.

Не съм експерт по английски език, но текстът ми се стори лек и приятен за четене.
Кефометър - 7/10

Рандеву - Ал Торо (ПГ6)

 

Кратка, но изненадваща в концепцията си КИ.
От гледна точка на оригиналност, надминава всички КИ, които съм чел. Хареса ми сюжетът и начинът по който той се разгръща (макар и да се експлоатира клишето "да спасим света").
Главният герой, историята като цяло, парадоксално, придобиват плътност преди да се задвижи сюжетът...т.е. накрая на книгата=в началото на историята.
Играта е лека като механика, като е наблегнато на изборите и скритата логика зад тях. Те, изборите, нито са твърде прозрачни, нито са на случаен принцип (или пък морално-наивни). Единственият слаб момент при тях беше, когато трябваше да си спомня някакъв код. Съжалявам, но да се тества така паметта на играча ми се струва "изсмукване на пръстите" от страна на Автора, за да има някакъв тест/игра (...а и е скучно). Всички други са си ОК, в най-добрите традиции на ММ!
Хубаво е да се отбележи, че загадката с илюстрацията е добре реализирана и интересна. Първият път се подлъгах, че е лесна и съм я разгадал ...но егото ми бе смачкано, когато отидох на грешния епизод!
Литературно Рандеву е над средното ниво за КИ и това определено допринася за потапянето в играта. Може би краткият обем оставя известна доза горчилка, понеже ти се иска да не приключва толкова бързо "сглобяването на пъзела". Но така се получава, когато е интересно.
Поздравявам Ал Торо за добрата работа.

Парадокси - Анаел Кей

 

След дълги перипетии завърших успешно Парадокси.
Първо искам да изкажа благодарност към издателя за готиния джобен формат (може да се повтарям). Приятно е да се чете, като ти е леко на ръката. Корицата, оформлението, илюстрациите са на профи ниво – доволен съм, с кеф си разгръщах книжката (даже я помирисах един-два пъти).
Сюжетът се завърта около fantasy time loop и мистерията около него. Тази тема ми е много интересна. Главният герой се събужда с амнезия, което през цялото време ми се струваше като преекспонирано клише, но след като прочетох финалният епизод, разбрах, че е логично и оправдано за сюжета.
Играта е интересна, като представлява едно постепенно сглобяване на пъзела на мистерията около time loop и начина да се справиш с нея. Нужно е да „преровиш“ доста локации, да пробваш различни подходи и да проявиш търпение, когато играта отново те „рестартира“. Но си заслужава.
Хареса ми също:
- интригата между двамата магьосници, беше представена постепенно, от различни гледни точки.;
- античийт механиката и нуждата читателят сам да се досеща кога да ползва даден код (прибави/извади);
- възможността при всеки рестарт да си коригираш статовете на героя
- играта не е само на сляпо, трябва да се мисли, да се пресмята;
- подробните епизоди с дневниците на главния виновник, добавя плътност на историята
- механиката с рестартирането на деня;
- „парадоксалният“ главен герой, причината за неговата поява и мисия;
- редакторската работа е на ниво, четенето върво гладко;
- предговорът от издателя, и планираната бъдеща КИ.

Някои забележки:
- Картата уж има много квадранти (24), но в крайна сметка са само 5. Явно служат само за балансиране на стат Време;
- Изборите в началото, преди рестарта, нямат значение за играта (поне така ми се стори);
- На епизод 164 бях заблуден (дали заради превод или заради автора), че тогава трябва да ползвам античийт код;
- Някои локации (бедната част и др.) в града бяха твърде постни, като преживяване;
- Имаше лека „баластра“ в опита на автора да обясни времевите парадокси, явно тази тема го вълнува;
- Идеята със задраскването на кутийки в дневника в графа Време не е удачна. Имам само един ред кутийки, а рестартирах 10 пъти може би….повече даже;
- В един епизод срещнах три грешки в изписването на думи, като две от тях могат да се хванат с Word;


Препоръчвам тази книга-игра на всеки заклет геймър/читател.
Личният ми кефометър – 8/10 (за сравнение Герои е 9/10)

Искрени благодарности на СКИ за тази джобна серия!

https://knigi-igri.bg/forums/prizvanie-geroi-presents/5793?start=0

Петият принц: Откривател - Николай Николов-Козия

 

Петият принц: Откривател

Продължение на Петият принц: Разрушител.
Готина книга-игра, със свеж "младежки дух". Стилът на писане явно е насочен към юноши и младежи, което за мен е ОК. Нещата се описват набързо и без излишни разтакавания. Стегнато и изчистено.
Играта си е забавна, като двете мини карти бяха добре имплементирани. Особено ми допадна как е изграден геймплеят в град Перим.
Самият сюжет се опитва да направи изненадващ обрат, но не се получава особено ОК, наивно ми се стори (все пак не е и дразнещ момент).
Хареса ми, че сраженията са тактически, а не зароподобни. Винаги приветствам подобен подход.
Поздравления за Козия за добре свършената работа ( и на редакторите и тестърите, разбира се).

За честта на Зур - Стефан Стефанов (ПГ10)

 

За честта на Зур
Приятна КИ.
Според мен интро-разказът (който незнайно защо е поместен накрая) е задължителен за потапяне в света на играта. Хареса ми подходът на автора с различната гледна точка, а и анти-героите са представени готино.
Най-силно ме впечатли необичайният сетинг на местността, където се развива действието - праисторическо фентъзи. Напомни ми на Децата на земята (поредица на Плеяда от 90-те). Авторът се е справил отлично тази местност да "оживее" пред очите ми и да "звучи" достоверна като бит и култура, а и е поднесена интересно.
Главният герой ми беше малко стерилен, за разлика от антагонистите, което вероятно се дължи и на интро-разказа. Той, Ловецът, не търпи кой знае какво развитие по време на играта, въпреки опитите за това. Може би това е и била целта: Конан е ясен и праволинеен и няма нужда да бъде променян. Все пак имаш опция да избереш различен тип клас в началото, което е плюс.
Играта ми беше сравнително интересна, като подходът с движение по карта винаги ме е забавлявал още от Синът на пустинята. Тук е направено по-добре, като мога да го сравня с Петият принц: Разрушител, където също е голям кеф да си "джиткаш" по картата.
За постигане на успех: имаш си умения, предмети, които да помогнат, съюзници евентуално...спазени са нещата, като по учебник. Това, което ми липсваше е добре направени избори от тактическа гледна точка. Да, пак трябва да се съобразяваш с някои неща (време, качества и т.н.), но не ми беше достатъчно това. На хора, които обичат "експлорър" игри обаче, много ще допадне.
Няма как да пропусна готините илюстрации и брутално добрата корица 
Поздравления за добре свършената работа на автора и екипа на ПГ.
Ще се повторя - оригинален и вълнуващ сетинг: най-силната страна на "За честта на Зур".

ПС
Препоръчвам картата и приложенията да се разпечатат (копират, препишат) отделно, иначе е голям зор да разгръщаш.

https://knigi-igri.bg/forums/prizvanie-geroi/6163#140096

Ивановден - Арсо Нистевски (ПГ10)

 Ивановден

 Камилски дол: едно типично българско село, с колоротни и познати (като характери) на всички ни герои.
 Посред зима кметският наместник започва разследване, което да разкрие кой му краде козичките. Сюжетът започва толкова битово, че чак оттегчително.
Но веднага щом се включват в действие магическите отвари (ъъ, ракии т.е.) сцените оживяват, изборите стават интересни и "по челото на читателят започва да се стича пот". Коя ракия сега да проверя, над кого да я тествам, какво да питам след това. Тези моменти са вълнуващи и определено заслужават "евала" за Автора. Следва разследване, обикаляне, рисърч...спазени са правилата на едно добро крими.
 Развръзката не е особено изненадваща с оглед разкритията, които прави кметския наместник, но все пак държи интереса докрай.
 Изиграх Ивановден само с една кодова дума. Твърдо против съм другия вариант иобщо като опция, както се вика "нов бардак със стари к..и: не благодаря". Абсолютно излишно губене на усилия, обем и орязване на основната сюжетна линия, която според мен трябва да е само една. Ако искам да чета различни сюжети с едни и същи герои ще подхвана различни романи от поредици на Лий Чайлд, Дейвид Балдачи, Глен Кук и т.н. Просто няма нужда от това разпиляване на фокуса на сюжета.
 Хареса ми геймплея и как са създадени чисто технически проверките с "отварите", изборите, пред които е изправен кметския наместник и нещата, които трябва да направи, за да стигне до максимално добър резултат след заветния епилог. Тук е мястото да кажа, че ми допадна и оценяването накрая.
Приятна КИ, и ако харесвате зимната атмосфера в бъларското село, изпълнено с реални хора (а не с напомпани вампири, варвари, магьосници, котараци) определено ще Ви допадне.

Петият принц: Разрушител - Николай Николов-Козия

 Петият принц: Разрушител

Епично творение, за което се изисква солидно количество отдаденост, фокус и търпение.
В книгата са имплементирани най-различни гейм-механики и техники. На мен лично ми допаднаха картите на пустинята и град Лур и начина по-който върви самата игра. Изследването на непознати територии, месности и т.н. е сътворено завладяващо. На моменти се спъвах с попълването на дневника, понеже забравях или пропусках да запиша нещо (но тук вината си е моя за липсата на концентрация).
Сюжетът е сравнително интересен и държи в напрежение, макар и не през цялото време. Стилът на писане като че ли е таргетиран към юноши, но смятам, че това не пречи да се чете и от по-възрастни "чичковци". Не мога да отсъдя дали ще се хареса на женската аудитория.
Героите (и анти-героите) са запомнящи се, със свои характерни черти и емоции, а не безлични мечоносци. Дори на второстепенните герои е обърнато внимание в детайлите, без да се навлиза в излишни словоизлияния.
Моят проблем в книгата беше стиковането на различните части от гледна точка на геймплей. Имах усещането, че играя (не говоря за четене) по съвсем различен начин в отделните глави. Като че ли твърде рязко се променя начина на игра...но въпреки това, ми достави удоволствие.
Четох изданието с твърда корица - мога само да изразя задоволство.
Евала на Николай Николов-Козия за положения труд.

Забраненият град - Иън Пейдж (Сива звезда 2)

 По-приятна от Сива звезда 1.

В тази част авторът залага повече на текст, история и изграждане на разнообразни сцени. Донякъде му се получава, но отново се препъва в плътността на героите: стоят като еднопластови персонажи от детски басни. Хубавото е, че играта преминава през, както споменах, разнообразие от премеждия, с добър ритъм на действието и не те оставя да скучаеш.
Самият геймплей ми се видя по-лесен от предната част, за което допринася и фактът, че може (по желание) да си добавиш точки Воля, заради успешното изиграване на първата част. Сега вече и се разбира, че магиите, които владее главният герой, от гледна точка на балансиране, трябва да се разглеждат в контекста на цялата поредица. Магия, която не използвах нито веднъж в първа част (и се чудих защо изобщо присъства), във втора използвах поне три пъти. Аз лично одобрявам подобен подход, внася вълнение и трепет.
Може би схватките с бойната механика бяха по-малко на брой, отколкото съм свикнал да срещам в западна фентъзи КИ, но лично за мен това е по-добрият вариант, с оглед на това, че предпочитам битки/препятствия, които да преодолявам чрез набор от различни магии, т.е. да избирам (заровете/посочването с пръст в таблица не са моето нещо).
Поздравления за екипа за готиното оформление на книжното тяло.
Мисля, че Забраненият град вдига летвата на поредицата и няма да мине много време преди да навлезя в земите на Отвъд Кошмарната порта.

Сива звезда 1 - Иън Пейдж

 

Приятна КИ.

Винаги ми е допадало да играя като Магьосник и Авторът, за моя радост, се е постарал в тази посока.

Според мен в първата половина на историята сцените са се получили по-убедително, отколкото след това. Финалът придава усещане за Увод на цялостния облик на сюжета, което не знам дали е ОК, понеже не съм играл все още следващите части.
Играта е трудна, но не и фрустриращо изнервяща. След два-три опита се разбира какво трябва да бъде извършено и да, трябва да се тръгне с високи начални стойности.
Определно чарът на тази книга е "фенщината", личи си ентусиазмът. Смея да твърдя, че тази първа част превъзхожда СВ1.
Недостатък ми се видя небалансираното използване на магиите, на моменти твърде лаконичния стил и повърхностните описания на героите. Все пак е по-добре от Битки безброй (и по-зле от Зур например).
Внедрена е готина механика за битките, особено с ползването на точки Воля.
Общо взето ми хареса и ще продължа нататък с играта.