Да намериш дракон - Спасимир Игнатов (ПГ2)

 

 Да намериш дракон

Спасимир Игнатов

Преди повече от десет години излиза КИ, която ще остане като своеобразен Magnum opus на небезизвестния г-н Игнатов (Вилорп). Помня, че се опитах да я тествам, преди да бъде предадена за Призвание герой, но така и не бях особено полезен в това си амплоа. Вярвам обаче, че редакторите на ПГ са помогнали на Игнатов по най-добрия начин.

Първо, относно литературата и в частност стила: пробвах да чета някаква книга на Пратчет и я захвърлих след 200 страници някъде...подобен (псевдо) хумор не ми допада. Повече се кефя на хумор, като в Траксас или Отмъщението на Дядо Мраз. Затова и тази КИ чисто стилово не ми допадна особено, понеже бе в този Пратчетов дух. Нито веднъж не ми стана нито смешно, нито забавно, камо ли пък да прозра някаква дълбокомислена мъдрост предадена чрез ирония и/или сарказъм. Като плюс мога да кажа, че не отива и твърде много в сферата на пародията, която така ненавиждам. Добре, че беше бруталния епизод (дето е с 18+), че да видя евентуален потенциал у автора за сериозна тематика, фен съм му.

Омешването на толкова имена и термини в началото ми дойде в повече Все пак четенето след този начален инфодъмп се "отпушва" и влиза в нормален ритъм. Историята е почит към "Полетът на грифона" от Колин (който, признавам си, не съм чел), самите сцени не са лоши и поддържат интерес. Мисля, че ако дневникът е автоматизиран, то играчът ще може да се потопи по-добре в самият свят, който авторът се е постарал да обрисува пъстро. В момента, така на хартия, стои тежко с толкова много статове.
Въпреки това си има някакъв чар в това да си обикаляш с летящ кораб, както и в "Тайната на алрисите" и да следиш дали ще ти стигне горивото. Като плюс мога да кажа също, че представеният основен конфликт в историята не е стандартното черно срещу бяло, както беше в мнозинството от книгите-игри през 90те. Интересно е да видиш фентъзи свят през призмата на гоблините и техните вътрешни борби за власт, пари и кой е най-върлият капитан на кораб!

Играта е силна, определено. Голямо разнообразие от случки, игрови похвати и избори, съчетани с т.нар. отворен свят (или свободно движение по карта). Финалната битка е направена епично и математико-логично забавно ( а не като в някоя ББ). Вплетена е и тактическа мисъл, не да се луташ на сляпо.

Вилорп пита:

......Кажи успя ли да хванеш някои от постиженията в края на книгата и какво мислиш принципно за присъствието на „постижения”? Теб лично биха ли те накарали да я преиграеш?

Кирил отговаря:
Хванах едно-две, но подобни похвати не са ми особено интересни. За мен е по-важно накрая да знам дали според Автора съм се справил добре с основния сюжет и игра. АКо съм бил зле - тогава преигравам. Но някакви екстри, "подправки" и прочие "благинки" не ме блазнят да преиграя. Че защо да го правя? Чакат ме Mass Effect, Pillars of eternity, Дейв Гърни, История на Византия...сещате се...времето е ограничено в този живот. Затова и обичам линейните КИ, за да знам, че при прочита на една КИ и при добро представяне, съм минал по-големия процент случки, игрови моменти и пр. Ако искам да "усетя" различни истории, ще чета различни повести/романи, ако искам да играя различни игри, просто ще си купя някоя нова. Тия "екстри" за мен трябва да бъдат "на късмет" или евентуално ако след време ми се доиграе пак - тогава да ги видя. Но да преиграя наново всичко толкова скоро - не! Евентуално мога да се мотивирам да я превъртя, ако дадената екстра ме подпомогне за добро представяне в следваща част от поредица, като ПнТ, Котака и др.

За жалост от този автор не сме видели нищо друго издадено след епохалния му дебют. Какво се случи с авторската му енергия...само един Вилорп знае!

Кефометър - 7/10 (просто този тип сатиричен стил не ми е по вкуса, но пък играта е десетка)..

https://knigi-igri.bg/forums/prizvanie-geroi/3513?start=135#139052