Забраненият град - Иън Пейдж (Сива звезда 2)

 По-приятна от Сива звезда 1.

В тази част авторът залага повече на текст, история и изграждане на разнообразни сцени. Донякъде му се получава, но отново се препъва в плътността на героите: стоят като еднопластови персонажи от детски басни. Хубавото е, че играта преминава през, както споменах, разнообразие от премеждия, с добър ритъм на действието и не те оставя да скучаеш.
Самият геймплей ми се видя по-лесен от предната част, за което допринася и фактът, че може (по желание) да си добавиш точки Воля, заради успешното изиграване на първата част. Сега вече и се разбира, че магиите, които владее главният герой, от гледна точка на балансиране, трябва да се разглеждат в контекста на цялата поредица. Магия, която не използвах нито веднъж в първа част (и се чудих защо изобщо присъства), във втора използвах поне три пъти. Аз лично одобрявам подобен подход, внася вълнение и трепет.
Може би схватките с бойната механика бяха по-малко на брой, отколкото съм свикнал да срещам в западна фентъзи КИ, но лично за мен това е по-добрият вариант, с оглед на това, че предпочитам битки/препятствия, които да преодолявам чрез набор от различни магии, т.е. да избирам (заровете/посочването с пръст в таблица не са моето нещо).
Поздравления за екипа за готиното оформление на книжното тяло.
Мисля, че Забраненият град вдига летвата на поредицата и няма да мине много време преди да навлезя в земите на Отвъд Кошмарната порта.