Котаракът и Спасението на Аврея - Ал Торо

 

Котаракът и Спасението на Аврея

Ал Торо

Първото приключение (прелюдия) за Котарака, което (за мое съжаление) не е издадено на хартия, а според мен си заслужава да го сложа на рафта, редом до „Ужас в 4-то измерение“, „Сенки от ада“, „Съновидение“, „Сред обръч от пясък и вода“ и пр.

Приключението започва скорострелно: Изоставен от бандата си, Котаракът трябва спешно да освободи от затвора красиво момиче на име Аврея. Имаш малко време за подготовка и разузнаване, така че бъдете бдителни.

Сюжетът в тази игра е минималистичен, усеща се повече като разказ и като се имат предвид 141-те епизода, като че ли лиспва достатъчно разгръщане на история. Аз лично съм чел много разкази-игри от 100 епизода, където се усещат почти като новела (чисто сюжетно). Смятам че авторът е можел по-добре да подплъти героите си в това приключение, без да се налага да се вдига драстично обема (сега ми стоят повече като скица).

По-силната страна в Аврея е играта: избираш си две умения (от седем), след което следиш за предмети, кодови думи и наличност на пари. И тук се сещам да изразя известно учудване: "В Крея се използват жълтици и сребърници, като една жълтица се равнява на сто сребърника. Средната дневна надница на работник е между тридесетина сребърника и жълтица и половина."

Въй, какъв е този работник, който взема пет (0,3*5=1,5) пъти МРЗ? Според мен би трябвало да е повече от работник...но и дефиницията за работник е мъглява в Крея.

Изборите са добре направени, както и игровите ситуации пред главния герой. За обема си има добро разнообразие, като лично на мен ми бяха интересни сцените при Психозаклинателя и Архимага в началото на прилючението. Без да проверявам изчерпателно, мисля че можеш да "превъртиш" най-оптимално играта по няколко начина.

Като че ли най-много ме впечатли ситуация при развръзката на историята (стъкленицата с жълта течност), която ме накара да се запитам: Трябва ли на играча да му е ясна целта на играта или не? И до каква степен? Според мен винаги е хубаво да има и елемент на изненада/ мистерия/ неочакваност (което пък крие риска от избори на сляпо).

След епилога бях доволен да видя и умело разработената система за оценяване (всъщност не мога да се сетя за по-добра такава в друга КИ).

Общо взето приятна книга-игра, препоръчителна за четене прелюдия към Черния нарцис.