В книгата са имплементирани най-различни гейм-механики и техники. На мен лично ми допаднаха картите на пустинята и град Лур и начина по-който върви самата игра. Изследването на непознати територии, месности и т.н. е сътворено завладяващо. На моменти се спъвах с попълването на дневника, понеже забравях или пропусках да запиша нещо (но тук вината си е моя за липсата на концентрация).
Сюжетът е сравнително интересен и държи в напрежение, макар и не през цялото време. Стилът на писане като че ли е таргетиран към юноши, но смятам, че това не пречи да се чете и от по-възрастни "чичковци". Не мога да отсъдя дали ще се хареса на женската аудитория.
Героите (и анти-героите) са запомнящи се, със свои характерни черти и емоции, а не безлични мечоносци. Дори на второстепенните герои е обърнато внимание в детайлите, без да се навлиза в излишни словоизлияния.
Моят проблем в книгата беше стиковането на различните части от гледна точка на геймплей. Имах усещането, че играя (не говоря за четене) по съвсем различен начин в отделните глави. Като че ли твърде рязко се променя начина на игра...но въпреки това, ми достави удоволствие.
Четох изданието с твърда корица - мога само да изразя задоволство.
Евала на Николай Николов-Козия за положения труд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар