Сред обръч от пясък и вода - Ромен Бодри

 

Сред обръч от пясък и вода

Ромен Бодри

През 2016 се случват две важни неща (за мен):

1. Излиза филмът "Смелата Ваяна" и дъщеря ми (вече на 5г.) лудва по едноименната героиня, което довежда до закупуването на изключително скъпия коледен подарък: "Кукла Ваяна и Лодка с платно" (още ме боли колко пари дадох, а още повече ме заболя, когато куклата се счупи на детската площадка) 

2. Второ важно събитие - "Призвание Герой" представя: "Сред обръч от пясък и вода".

И двете героини в тези произведения, по ред причини, са се загнездили в съзнанието ми на едно и също място.

Но този пост е за книгата-игра.

Героинята, Манануива, е по пътя си на себеоткриване и обикаля множество острови с пирогата си, докато не попада на едно племе, което ѝ предлага изкушаваща награда, ако участва в традиционното им състезание за съзряване.

Сюжетът е донякъде приключенски, донякъде мистерия и дори хорър. Започва някак си наивно, съшит с бели конци едва ли не, докато не започнеш да разкриваш повече за мястото, на което се развива действието, както и някои плашещи странности, граничещи с черна магия. Героите са бегло засегнати, липсва каквато и да било психологическа плътност, но за КИ, в подобен обем, това е нормално. Ясно е, че не чета "Брулени хълмове". Въпреки това, останах доволен от нивото на литературата, чете се леко и не доскучава.

Играта бих разделил на две части: изследване и състезание.

Изследването е добре направено, дава се възможност за проучване на 8 острова, като има само графа ВРЕМЕ, т.е. да не се моташ много-много. Някои биха казали, че се луташ на сляпо, но всъщност можеш, в зависимост от предходни твои решения, това обследване на островите да е базирано на догадки, дедукция или просто досетливост. Някои от ситуациите по тези места са наивни, други са умело изградени. Внимавайте какви ги вършите там 

Състезанието ми допадна. Усещах страх, напрежение...дори ужас (стига да се вживееш в приключението). Накрая ми стана дори тъжно...но да не спойлвам.

Общо взето добра книга-игра, която заслужава своето място в аналите на историята на КИ, издадени в България. Оригинален сетинг, добре замислена игра и смразяващ обрат.

Малко са книгите-игри с жени протагонисти, но тази определно е сред добрите.

Психо Буря - Андрю Грийн

 

Психо Буря
Андрю Грийн

Като жанр ми прилича на екшън-криминале в сайбърпънк свят. Мисля, че е от добрите образци в книгите-игри , както като история , така и като игрова механика.

Въпреки че съм (върл) противник на използването на зарове в КИ, то мисля че Грийн се е справил добре в това отношение, като е направил интересен дневник, система за битки и преодоляване на препятствия. Може да си избираш различни начални умения, предмети и разбира се, както си му е редът в сайбърпънк сетинг: импланти (разбирай психо-физиологични подобрения).

За изборите не мога да се изкажа толкова ласкаво, ако търсиш такива, в които да си напрегнеш сивото вещество, за да прозреш най-адекватната опция (т.е. да използваш дедукция / аналогия), то по-добре чети Майндкрайм (или Джордж). Повече ми се налагаше да избирам на сляпо като търсих улики (като в Щурмберг например), или трябваше да се съобразявам с уменията и/или предметите и информацията, която съм придобил към конкретния момент. Но пък и в това си има известен чар, да си призная.

Разследването, макар и да не е върха в детективския жанр, успяваше да ми поддържа интереса особено като се имa предвид, че от време на време се разнообразява с напрегнати престрелки, хаквания в компютърни системи/мрежи и други интересни сцени и случки,

Запомних един-двама колоритни герои/ни, което за КИ с обем от 100 епизода е значим успех (имало е КИ с над 200 епизода, чиито герои са ми бели петна в паметта). И разбира се: „Всичко е свързано с Киев“, това запомних, но поради други (твърде очевидни) причини.

Развръзката, неочакваните разкрития към края на играта бяха добре втъкани в развитието на сюжета, което допринесе за покачване на показателя по скалата на личния кефометър.

Да преговорим: Добро темпо, прилична литература, богат дневник, който е обвързан с игра със зарове, колоритен сетинг, интересно разследване и тук-там пуцане и хакване.

П.С.

Чел съм само оригиналния (на английски) вариант.

Проклятието на върколака - Димитър В. Стефанов

 

Проклятието на върколака

Димитър В. Стефанов

Минали са 30 години, откакто съм чел "Нощта на върколака" и нищичко не помня. Корицата на Димо няма да забравя обаче.

Началото на това своеобразно продължение ми бе леко объркващо. Имената нищо не ми говориха, както и сетинга. Но авторът се е постарал прологът да е дълъг и "глупако"-устойчив. В крайна сметка схващаш за какво иде реч.

Правилата и дневникът ме заинтригуваха с това, че имаме само една стойност за Герой (о, да, няма да отварям екселски таблици) и че ще създавам в хода на приключението Задруга (в най-добрите традиции на Baldur's gate и Dragon Age). Винаги ще подкрепям подобен, олекотен статистически подход и в същото време интересен.

Историята върви с добро темпо, напомняйки ми за добрите КИ на Джо Дивър. Стилът е приятен и атмосферичен, като хубавите илюстрации допринасят за потапянето в играта. Героите, макар и само щриховани, все пак са отличителни и като че ли се долавя (смътно) психологическа характеризация. Щом успях да се зачудя какъв тип спътници ще ми трябват и дали реално ще бъдат полезни за мисията, значи авторът си е свършил добре работата в този аспект.

Изборите на моменти са добре изградени, в други не толкова. Например в битките имаме и тактически решения, за което евала, но в други бяха на сляпо и то от решаващо значение (стрела). Общо взето, за дарк-фентъзи приключение са ОК.

Развръзката, ситуациите към края бяха динамично и добре пресъздадени. Хубавото е, че не бяха само размахване на мечове и мятане на магии, а имаше и етика вплетена в тях и то не по онзи наивен и прозрачен начин, характерен за КИ за деца и юноши. Явно Стефанов се съобразява факта, че не пише (само) за подрастващи.

Кефометър 8/10. Доволен съм!

Поздравления за автора, организатора на конкурса и редакцията за приятния трибют към Нощта на върколака от Колин.

Edit

Всички реакции:

13Ivaylo Dinkov, Alexander Torofiev и 11 други

Съновидение - Емануел Керо

 

Съновидение

Емануел Керо

Този пост, както и предните ми подобни постове, не е ревю, а разширено лично мнение т.е. просто впечатления.

Започвайки Съновидение, разбрах колко много време (10 години) е минало от първото издание и колко ми е слаба паметта. Все едно четях нова КИ.

Много ми допадна корицата и самото оформление, истинско удоволствие е да я зяпам, докато си лежи кротко на дивана у дома.

Историята започва малко хаотично, неясно и мъгляво, както по принцип са сънищата ни в повечето случаи и ако на автора това му е било целта, се е справил повече от добре. Впечатли ме как се преплитат чувствата на главния герой към съпругата му: любов и погнуса.

Не съм чел Лъвкрафт и не мога да съдя дали авторът е успял да пресъздаде неговата атмосфера, както други читатели са споделяли. На мен, като литературно настроение, ми напомни „Гарванът“ на Едгар По и „Страх“ на Л.Р. Хабърд. Съновидението е зловещо по един от една страна простоват, земен начин, а от друга митологичен, като АД на Данте ("Lasciate ogni speranza voi ch’entrate”).

Играта, чиято цел (уж) е да спасиш съпругата си, е смесица от избори и последващи проверки чрез зарове, като имаш две основни характеристики: „Психика“ и „Физика“, отделно можеш да ги "помпиш" с ограничения ресурс "Кураж". Следиш и „Здраве“ да не падне на нула. Според мен би било добре в правилата да имам яснота коя числова стойност на даден показател е Слаба, Средна и Силна, но и така играчът може да се досети, мисля, чисто математически, като разпределя точките. Някои от изборите, които влияят критично за игровия успех, ми се сториха слепи и чисто късметлийски, което аз лично не одобрявам в КИ.

Сюжетът е подплатен с достатъчно доза екшън и напрежение, особено към края. Но дори и да се справях с предизвикателствата, чувството на безнадеждност не ме напускаше. Сякаш, каквото и да направи главният герой, злото, отчаянието ще победи. Дали наистина е така, проверете сами, като достигнете Епилога.

Радвам се, че излезе това обновено издание и благодаря на СКИ за положените усилия.