вторник, 28 май 2024 г.

Съновидение - Емануел Керо

 



Съновидение

Емануел Керо

Този пост, както и предните ми подобни постове, не е ревю, а разширено лично мнение т.е. просто впечатления.

Започвайки Съновидение, разбрах колко много време (10 години) е минало от първото издание и колко ми е слаба паметта. Все едно четях нова КИ.

Много ми допадна корицата и самото оформление, истинско удоволствие е да я зяпам, докато си лежи кротко на дивана у дома.

Историята започва малко хаотично, неясно и мъгляво, както по принцип са сънищата ни в повечето случаи и ако на автора това му е било целта, се е справил повече от добре. Впечатли ме как се преплитат чувствата на главния герой към съпругата му: любов и погнуса.

Не съм чел Лъвкрафт и не мога да съдя дали авторът е успял да пресъздаде неговата атмосфера, както други читатели са споделяли. На мен, като литературно настроение, ми напомни „Гарванът“ на Едгар По и „Страх“ на Л.Р. Хабърд. Съновидението е зловещо по един от една страна простоват, земен начин, а от друга митологичен, като АД на Данте ("Lasciate ogni speranza voi ch’entrate”).

Играта, чиято цел (уж) е да спасиш съпругата си, е смесица от избори и последващи проверки чрез зарове, като имаш две основни характеристики: „Психика“ и „Физика“, отделно можеш да ги "помпиш" с ограничения ресурс "Кураж". Следиш и „Здраве“ да не падне на нула. Според мен би било добре в правилата да имам яснота коя числова стойност на даден показател е Слаба, Средна и Силна, но и така играчът може да се досети, мисля, чисто математически, като разпределя точките. Някои от изборите, които влияят критично за игровия успех, ми се сториха слепи и чисто късметлийски, което аз лично не одобрявам в КИ.

Сюжетът е подплатен с достатъчно доза екшън и напрежение, особено към края. Но дори и да се справях с предизвикателствата, чувството на безнадеждност не ме напускаше. Сякаш, каквото и да направи главният герой, злото, отчаянието ще победи. Дали наистина е така, проверете сами, като достигнете Епилога.

Радвам се, че излезе това обновено издание и благодаря на СКИ за положените усилия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Сърце от лед - Дейв Морис

  Heart of Ice Сред най-добрите западни заглавия от Старата вълна, които съм чел. Жалко, че не е излязла на български тогава...на фона на др...