Психо Буря - Андрю Грийн

 

Психо Буря
Андрю Грийн

Като жанр ми прилича на екшън-криминале в сайбърпънк свят. Мисля, че е от добрите образци в книгите-игри , както като история , така и като игрова механика.

Въпреки че съм (върл) противник на използването на зарове в КИ, то мисля че Грийн се е справил добре в това отношение, като е направил интересен дневник, система за битки и преодоляване на препятствия. Може да си избираш различни начални умения, предмети и разбира се, както си му е редът в сайбърпънк сетинг: импланти (разбирай психо-физиологични подобрения).

За изборите не мога да се изкажа толкова ласкаво, ако търсиш такива, в които да си напрегнеш сивото вещество, за да прозреш най-адекватната опция (т.е. да използваш дедукция / аналогия), то по-добре чети Майндкрайм (или Джордж). Повече ми се налагаше да избирам на сляпо като търсих улики (като в Щурмберг например), или трябваше да се съобразявам с уменията и/или предметите и информацията, която съм придобил към конкретния момент. Но пък и в това си има известен чар, да си призная.

Разследването, макар и да не е върха в детективския жанр, успяваше да ми поддържа интереса особено като се имa предвид, че от време на време се разнообразява с напрегнати престрелки, хаквания в компютърни системи/мрежи и други интересни сцени и случки,

Запомних един-двама колоритни герои/ни, което за КИ с обем от 100 епизода е значим успех (имало е КИ с над 200 епизода, чиито герои са ми бели петна в паметта). И разбира се: „Всичко е свързано с Киев“, това запомних, но поради други (твърде очевидни) причини.

Развръзката, неочакваните разкрития към края на играта бяха добре втъкани в развитието на сюжета, което допринесе за покачване на показателя по скалата на личния кефометър.

Да преговорим: Добро темпо, прилична литература, богат дневник, който е обвързан с игра със зарове, колоритен сетинг, интересно разследване и тук-там пуцане и хакване.

П.С.

Чел съм само оригиналния (на английски) вариант.