Сърце от лед - Дейв Морис

 

Heart of Ice

Сред най-добрите западни заглавия от Старата вълна, които съм чел. Жалко, че не е излязла на български тогава...на фона на другите по онова време, щеше да е ТОП!

Няколко причини защо трябва да изиграем (поне два-три пъти) Heart of ice:

- апокалиптичен замръзнал свят, който доживява сетните си дни;

- битки с мутанти, бандити, убийци и ....още нещо;

- пътуване с трансконтинентално метро (или ферибот) през умираща цивилизация;

- полудял изкуствен интелект, с който ще се опитваш да комуникираш (ако можеш);

- познати нам видоизменени мегаполиси, коити сякаш ни намигат от мрачното бъдеще;

- съюзяване със забравени през 2300г. технологични постижения;

- надпревара за абсолютната власт или за спасението на света;

- никакви зарове (но късметът все пак присъства);

- телепатия (и левитация);

- (ретро) футурустични оръжия и... джаджи.

Ако трябва все пак да погледна на тази КИ от съвременна гледна точка - тя не е нещо особено (Рандеву например, смятам, че е в пъти по-добра). Описанията са твърде оскъдни - сякаш е загатната една завладяваща концепция чрез щрихи, но не е дорисувана с богати на нюанси цветове. Интеракциите с второстепенните герои (които на пръв поглед са интересни) също са на ниво КИ от поредицата Битки Безброй или ИСП, а главният протагонист е представен изключително обрано. 

Във връзка с това, препоръчвам на хората, които тепърва ще четат тази КИ, да погледнат чисто концептуалното (идейното) ниво, защото ако търсят "плътност', ще останат разочаровани. Именно там, по отношение на сетинга, е силна тази творба на Дейв Морис. Но трябва да призная че на моменти еклектичната обстановка придобива абсурдни размери (работещо метро, космическа станция...)

Изборите на места са слепи, има си го и стандартното "лутане", но все пак Авторът ни изправя и пред чисто тактически препятствия, за които играчът ще трябва да размърда сивото си вещество (в началото, когато избира уменията си или по време на игра).

Игровата механика е сред любимите ми - умения, кодови думи, предмети и точки живот.

Крайната ми оценка е, че тази КИ на фона на други модерни чуждоезични КИ е посредствена. Но пък носталгията по "В бездната сред мъртъвците" и т.н. ме накара да я преведа, за което не съжалявам.

Академия за магия - Марти Ръниън

 

Академия за Магия - Марти Ръниън
Първо нека отбележа оригиналното оформление с твърда корица и спирала. Допадна ми това хрумване - разчупване на традицията. Отгръщането на страници е ОК, но трябва да си развторил „бележника“ като твърдите корици да са „подложка“, иначе е тегаво.
Сюжетът се завърта около саботиране на твоя училищен проект за магии. Дадено ти е време до обяд да го възстановиш. Оттук се започва обикалянето, лутането, експлорването т.е. зависи доколко читателят си пада по този тип игри (или от подходящото настроение/очакване).
Авторът не се помайва надълго и веднага те препраща към друга основна локация за претърсване, щом приключиш някоя. Вероятно нарочно е така, защото трябва да следиш точки време (т.е. камбани). Случващото се в локациите е ОК откъм разнообразие и интерес, въпреки обраната литература. За книга-игра е нормално, но като че ли на моменти ми се искаше да се поуплътни дадена ситуация или персонаж.
Играта е интересна (без да е нещо уау), но твърде честото използване на зарове мен лично ме дразнеше.
Хареса ми механиката с „пукнатините“ на проекта, както и оценката на проекта. Забавно е. И това, че накрая има край след края също е готино, сипва щипка сол в играта.
За финал мога да кажа: ако се настроите за игра с „постна“ литература (и герои), която разчита основно на изследване на локации и изострено внимание (да запомните при препрочитание кое е грешно/правилно), то ще останете доволни от прекараното време.
Аз лично не съм фен на подобен род КИ, но трябва да призная, че понякога и на мен ми се доиграва нещо, за което не трябва да мисля и разсъждавам, а просто да се „разходжам“ наслуки във въображението на автора.

Сред обръч от пясък и вода - Ромен Бодри

 

Сред обръч от пясък и вода

Ромен Бодри

През 2016 се случват две важни неща (за мен):

1. Излиза филмът "Смелата Ваяна" и дъщеря ми (вече на 5г.) лудва по едноименната героиня, което довежда до закупуването на изключително скъпия коледен подарък: "Кукла Ваяна и Лодка с платно" (още ме боли колко пари дадох, а още повече ме заболя, когато куклата се счупи на детската площадка) 

2. Второ важно събитие - "Призвание Герой" представя: "Сред обръч от пясък и вода".

И двете героини в тези произведения, по ред причини, са се загнездили в съзнанието ми на едно и също място.

Но този пост е за книгата-игра.

Героинята, Манануива, е по пътя си на себеоткриване и обикаля множество острови с пирогата си, докато не попада на едно племе, което ѝ предлага изкушаваща награда, ако участва в традиционното им състезание за съзряване.

Сюжетът е донякъде приключенски, донякъде мистерия и дори хорър. Започва някак си наивно, съшит с бели конци едва ли не, докато не започнеш да разкриваш повече за мястото, на което се развива действието, както и някои плашещи странности, граничещи с черна магия. Героите са бегло засегнати, липсва каквато и да било психологическа плътност, но за КИ, в подобен обем, това е нормално. Ясно е, че не чета "Брулени хълмове". Въпреки това, останах доволен от нивото на литературата, чете се леко и не доскучава.

Играта бих разделил на две части: изследване и състезание.

Изследването е добре направено, дава се възможност за проучване на 8 острова, като има само графа ВРЕМЕ, т.е. да не се моташ много-много. Някои биха казали, че се луташ на сляпо, но всъщност можеш, в зависимост от предходни твои решения, това обследване на островите да е базирано на догадки, дедукция или просто досетливост. Някои от ситуациите по тези места са наивни, други са умело изградени. Внимавайте какви ги вършите там 

Състезанието ми допадна. Усещах страх, напрежение...дори ужас (стига да се вживееш в приключението). Накрая ми стана дори тъжно...но да не спойлвам.

Общо взето добра книга-игра, която заслужава своето място в аналите на историята на КИ, издадени в България. Оригинален сетинг, добре замислена игра и смразяващ обрат.

Малко са книгите-игри с жени протагонисти, но тази определно е сред добрите.

Психо Буря - Андрю Грийн

 

Психо Буря
Андрю Грийн

Като жанр ми прилича на екшън-криминале в сайбърпънк свят. Мисля, че е от добрите образци в книгите-игри , както като история , така и като игрова механика.

Въпреки че съм (върл) противник на използването на зарове в КИ, то мисля че Грийн се е справил добре в това отношение, като е направил интересен дневник, система за битки и преодоляване на препятствия. Може да си избираш различни начални умения, предмети и разбира се, както си му е редът в сайбърпънк сетинг: импланти (разбирай психо-физиологични подобрения).

За изборите не мога да се изкажа толкова ласкаво, ако търсиш такива, в които да си напрегнеш сивото вещество, за да прозреш най-адекватната опция (т.е. да използваш дедукция / аналогия), то по-добре чети Майндкрайм (или Джордж). Повече ми се налагаше да избирам на сляпо като търсих улики (като в Щурмберг например), или трябваше да се съобразявам с уменията и/или предметите и информацията, която съм придобил към конкретния момент. Но пък и в това си има известен чар, да си призная.

Разследването, макар и да не е върха в детективския жанр, успяваше да ми поддържа интереса особено като се имa предвид, че от време на време се разнообразява с напрегнати престрелки, хаквания в компютърни системи/мрежи и други интересни сцени и случки,

Запомних един-двама колоритни герои/ни, което за КИ с обем от 100 епизода е значим успех (имало е КИ с над 200 епизода, чиито герои са ми бели петна в паметта). И разбира се: „Всичко е свързано с Киев“, това запомних, но поради други (твърде очевидни) причини.

Развръзката, неочакваните разкрития към края на играта бяха добре втъкани в развитието на сюжета, което допринесе за покачване на показателя по скалата на личния кефометър.

Да преговорим: Добро темпо, прилична литература, богат дневник, който е обвързан с игра със зарове, колоритен сетинг, интересно разследване и тук-там пуцане и хакване.

П.С.

Чел съм само оригиналния (на английски) вариант.

Проклятието на върколака - Димитър В. Стефанов

 

Проклятието на върколака

Димитър В. Стефанов

Минали са 30 години, откакто съм чел "Нощта на върколака" и нищичко не помня. Корицата на Димо няма да забравя обаче.

Началото на това своеобразно продължение ми бе леко объркващо. Имената нищо не ми говориха, както и сетинга. Но авторът се е постарал прологът да е дълъг и "глупако"-устойчив. В крайна сметка схващаш за какво иде реч.

Правилата и дневникът ме заинтригуваха с това, че имаме само една стойност за Герой (о, да, няма да отварям екселски таблици) и че ще създавам в хода на приключението Задруга (в най-добрите традиции на Baldur's gate и Dragon Age). Винаги ще подкрепям подобен, олекотен статистически подход и в същото време интересен.

Историята върви с добро темпо, напомняйки ми за добрите КИ на Джо Дивър. Стилът е приятен и атмосферичен, като хубавите илюстрации допринасят за потапянето в играта. Героите, макар и само щриховани, все пак са отличителни и като че ли се долавя (смътно) психологическа характеризация. Щом успях да се зачудя какъв тип спътници ще ми трябват и дали реално ще бъдат полезни за мисията, значи авторът си е свършил добре работата в този аспект.

Изборите на моменти са добре изградени, в други не толкова. Например в битките имаме и тактически решения, за което евала, но в други бяха на сляпо и то от решаващо значение (стрела). Общо взето, за дарк-фентъзи приключение са ОК.

Развръзката, ситуациите към края бяха динамично и добре пресъздадени. Хубавото е, че не бяха само размахване на мечове и мятане на магии, а имаше и етика вплетена в тях и то не по онзи наивен и прозрачен начин, характерен за КИ за деца и юноши. Явно Стефанов се съобразява факта, че не пише (само) за подрастващи.

Кефометър 8/10. Доволен съм!

Поздравления за автора, организатора на конкурса и редакцията за приятния трибют към Нощта на върколака от Колин.

Edit

Всички реакции:

13Ivaylo Dinkov, Alexander Torofiev и 11 други

Съновидение - Емануел Керо

 

Съновидение

Емануел Керо

Този пост, както и предните ми подобни постове, не е ревю, а разширено лично мнение т.е. просто впечатления.

Започвайки Съновидение, разбрах колко много време (10 години) е минало от първото издание и колко ми е слаба паметта. Все едно четях нова КИ.

Много ми допадна корицата и самото оформление, истинско удоволствие е да я зяпам, докато си лежи кротко на дивана у дома.

Историята започва малко хаотично, неясно и мъгляво, както по принцип са сънищата ни в повечето случаи и ако на автора това му е било целта, се е справил повече от добре. Впечатли ме как се преплитат чувствата на главния герой към съпругата му: любов и погнуса.

Не съм чел Лъвкрафт и не мога да съдя дали авторът е успял да пресъздаде неговата атмосфера, както други читатели са споделяли. На мен, като литературно настроение, ми напомни „Гарванът“ на Едгар По и „Страх“ на Л.Р. Хабърд. Съновидението е зловещо по един от една страна простоват, земен начин, а от друга митологичен, като АД на Данте ("Lasciate ogni speranza voi ch’entrate”).

Играта, чиято цел (уж) е да спасиш съпругата си, е смесица от избори и последващи проверки чрез зарове, като имаш две основни характеристики: „Психика“ и „Физика“, отделно можеш да ги "помпиш" с ограничения ресурс "Кураж". Следиш и „Здраве“ да не падне на нула. Според мен би било добре в правилата да имам яснота коя числова стойност на даден показател е Слаба, Средна и Силна, но и така играчът може да се досети, мисля, чисто математически, като разпределя точките. Някои от изборите, които влияят критично за игровия успех, ми се сториха слепи и чисто късметлийски, което аз лично не одобрявам в КИ.

Сюжетът е подплатен с достатъчно доза екшън и напрежение, особено към края. Но дори и да се справях с предизвикателствата, чувството на безнадеждност не ме напускаше. Сякаш, каквото и да направи главният герой, злото, отчаянието ще победи. Дали наистина е така, проверете сами, като достигнете Епилога.

Радвам се, че излезе това обновено издание и благодаря на СКИ за положените усилия.

Запад - Сикамор Брайт

 "Запад" - Сикамор Брайт

Прологът започва интригуващо, макар и леко да тежи началният инфо-дъмп. Лично на мен ми бяха интересни всичките технически описания на Немезис и неговото приложение. Авторът определено се е постарал да изгради дълбочина на този сай-фай психо елемент.

Главният герой, за съжаление, не е особено вълнуващ, липсваше ми емоцията в него. Той сякаш битуваше в една сивота на алтернативен и мрачен Берлин. Възможно е и да е авторово послание, трудно ми е да преценя. Оттам, като че ли обръщах далеч повече вниманието на сетинга, игровите елементи и сюжета, а те изискват заострено внимание, концентрация.

Дневникът е богат, многообразен на съдържание, чиито елементи се изкристализират с развитието на играта. Най-силно ми допаднаха черна/бяла карма и това че мога да ги ползвам за "силите" си, а не да ми стоят само като точки, които в даден момент да ме "филтрират". Битките са направени с проверки, а не по подобие на Битки Безброй - супер!

При първата мисия с наслада се потопих във възможностите на Немезис и неговите стадии. Беше страхотно изживяване като играч (въпреки че сгафих мисията). След това става някаква патаклама, арест, заплахи и ...започва пътуването на Запад. Срещам разни обекти и хора (за които хич не ми дреме), правя някакви избори (на сляпо), лутам се... по едно време забравих изобщо за какво се боря и какво търся, стана ми досадно и тегаво. Динамиката и мистерията се загубиха в едно оттегчително влачене на сюжетната линия, а и играта се усещаше затлачена. Бях готов да зарежа книгата и тогава спасението от "уфф, кога ще свърши това" дойде.

Третата част на книгата се завръща към първоначалния устрем и нещата отново потръгнаха в подходящия ритъм. Сцените бяха по-добре развити, по-ясни и целенасочени. Играта вече става вълнуваща и изборите започват да се избистрят като логика и детерминираност. Екшън сцените също са бръснач.

Финалните сцени ми напомниха на автори като Камю и Сартр, което за мен е ОК. Заложено е по-скоро на взаимоотношенията и екзистенциалните (или социални) избори, как да разкриеш мистерията около всичко случващо се с основния антагонист. Поздравявам Автора, че се е постарал изборите да не са типичното за книгите-игри морално клише: черно-бяло, което ме подсеща за легендарната поредица: Хлапето.

Запад е мащабен труд, който макар и да страда на моменти от колебливо темпо, си заслужава по много други причини да се изиграе/прочете: добре развит сетинг, интересен дневник, трудни избори, поглъщаща атмосфера и...Немезис.

П.С.

Биваше корицата да е по-хубава, но все пак вътрешните илюстрации компенсират.