Heart of Ice
Сред най-добрите западни заглавия от Старата вълна, които съм чел. Жалко, че не е излязла на български тогава...на фона на другите по онова време, щеше да е ТОП!
Няколко причини защо трябва да изиграем (поне два-три пъти) Heart of ice:
- апокалиптичен замръзнал свят, който доживява сетните си дни;
- битки с мутанти, бандити, убийци и ....още нещо;
- пътуване с трансконтинентално метро (или ферибот) през умираща цивилизация;
- полудял изкуствен интелект, с който ще се опитваш да комуникираш (ако можеш);
- познати нам видоизменени мегаполиси, коити сякаш ни намигат от мрачното бъдеще;
- съюзяване със забравени през 2300г. технологични постижения;
- надпревара за абсолютната власт или за спасението на света;
- никакви зарове (но късметът все пак присъства);
- телепатия (и левитация);
- (ретро) футурустични оръжия и... джаджи.
Ако трябва все пак да погледна на тази КИ от съвременна гледна точка - тя не е нещо особено (Рандеву например, смятам, че е в пъти по-добра). Описанията са твърде оскъдни - сякаш е загатната една завладяваща концепция чрез щрихи, но не е дорисувана с богати на нюанси цветове. Интеракциите с второстепенните герои (които на пръв поглед са интересни) също са на ниво КИ от поредицата Битки Безброй или ИСП, а главният протагонист е представен изключително обрано.
Във връзка с това, препоръчвам на хората, които тепърва ще четат тази КИ, да погледнат чисто концептуалното (идейното) ниво, защото ако търсят "плътност', ще останат разочаровани. Именно там, по отношение на сетинга, е силна тази творба на Дейв Морис. Но трябва да призная че на моменти еклектичната обстановка придобива абсурдни размери (работещо метро, космическа станция...)
Изборите на места са слепи, има си го и стандартното "лутане", но все пак Авторът ни изправя и пред чисто тактически препятствия, за които играчът ще трябва да размърда сивото си вещество (в началото, когато избира уменията си или по време на игра).
Игровата механика е сред любимите ми - умения, кодови думи, предмети и точки живот.
Крайната ми оценка е, че тази КИ на фона на други модерни чуждоезични КИ е посредствена. Но пък носталгията по "В бездната сред мъртъвците" и т.н. ме накара да я преведа, за което не съжалявам.
