Запад - Сикамор Брайт

 "Запад" - Сикамор Брайт

Прологът започва интригуващо, макар и леко да тежи началният инфо-дъмп. Лично на мен ми бяха интересни всичките технически описания на Немезис и неговото приложение. Авторът определено се е постарал да изгради дълбочина на този сай-фай психо елемент.

Главният герой, за съжаление, не е особено вълнуващ, липсваше ми емоцията в него. Той сякаш битуваше в една сивота на алтернативен и мрачен Берлин. Възможно е и да е авторово послание, трудно ми е да преценя. Оттам, като че ли обръщах далеч повече вниманието на сетинга, игровите елементи и сюжета, а те изискват заострено внимание, концентрация.

Дневникът е богат, многообразен на съдържание, чиито елементи се изкристализират с развитието на играта. Най-силно ми допаднаха черна/бяла карма и това че мога да ги ползвам за "силите" си, а не да ми стоят само като точки, които в даден момент да ме "филтрират". Битките са направени с проверки, а не по подобие на Битки Безброй - супер!

При първата мисия с наслада се потопих във възможностите на Немезис и неговите стадии. Беше страхотно изживяване като играч (въпреки че сгафих мисията). След това става някаква патаклама, арест, заплахи и ...започва пътуването на Запад. Срещам разни обекти и хора (за които хич не ми дреме), правя някакви избори (на сляпо), лутам се... по едно време забравих изобщо за какво се боря и какво търся, стана ми досадно и тегаво. Динамиката и мистерията се загубиха в едно оттегчително влачене на сюжетната линия, а и играта се усещаше затлачена. Бях готов да зарежа книгата и тогава спасението от "уфф, кога ще свърши това" дойде.

Третата част на книгата се завръща към първоначалния устрем и нещата отново потръгнаха в подходящия ритъм. Сцените бяха по-добре развити, по-ясни и целенасочени. Играта вече става вълнуваща и изборите започват да се избистрят като логика и детерминираност. Екшън сцените също са бръснач.

Финалните сцени ми напомниха на автори като Камю и Сартр, което за мен е ОК. Заложено е по-скоро на взаимоотношенията и екзистенциалните (или социални) избори, как да разкриеш мистерията около всичко случващо се с основния антагонист. Поздравявам Автора, че се е постарал изборите да не са типичното за книгите-игри морално клише: черно-бяло, което ме подсеща за легендарната поредица: Хлапето.

Запад е мащабен труд, който макар и да страда на моменти от колебливо темпо, си заслужава по много други причини да се изиграе/прочете: добре развит сетинг, интересен дневник, трудни избори, поглъщаща атмосфера и...Немезис.

П.С.

Биваше корицата да е по-хубава, но все пак вътрешните илюстрации компенсират.

Котаракът и Спасението на Аврея - Ал Торо

 

Котаракът и Спасението на Аврея

Ал Торо

Първото приключение (прелюдия) за Котарака, което (за мое съжаление) не е издадено на хартия, а според мен си заслужава да го сложа на рафта, редом до „Ужас в 4-то измерение“, „Сенки от ада“, „Съновидение“, „Сред обръч от пясък и вода“ и пр.

Приключението започва скорострелно: Изоставен от бандата си, Котаракът трябва спешно да освободи от затвора красиво момиче на име Аврея. Имаш малко време за подготовка и разузнаване, така че бъдете бдителни.

Сюжетът в тази игра е минималистичен, усеща се повече като разказ и като се имат предвид 141-те епизода, като че ли лиспва достатъчно разгръщане на история. Аз лично съм чел много разкази-игри от 100 епизода, където се усещат почти като новела (чисто сюжетно). Смятам че авторът е можел по-добре да подплъти героите си в това приключение, без да се налага да се вдига драстично обема (сега ми стоят повече като скица).

По-силната страна в Аврея е играта: избираш си две умения (от седем), след което следиш за предмети, кодови думи и наличност на пари. И тук се сещам да изразя известно учудване: "В Крея се използват жълтици и сребърници, като една жълтица се равнява на сто сребърника. Средната дневна надница на работник е между тридесетина сребърника и жълтица и половина."

Въй, какъв е този работник, който взема пет (0,3*5=1,5) пъти МРЗ? Според мен би трябвало да е повече от работник...но и дефиницията за работник е мъглява в Крея.

Изборите са добре направени, както и игровите ситуации пред главния герой. За обема си има добро разнообразие, като лично на мен ми бяха интересни сцените при Психозаклинателя и Архимага в началото на прилючението. Без да проверявам изчерпателно, мисля че можеш да "превъртиш" най-оптимално играта по няколко начина.

Като че ли най-много ме впечатли ситуация при развръзката на историята (стъкленицата с жълта течност), която ме накара да се запитам: Трябва ли на играча да му е ясна целта на играта или не? И до каква степен? Според мен винаги е хубаво да има и елемент на изненада/ мистерия/ неочакваност (което пък крие риска от избори на сляпо).

След епилога бях доволен да видя и умело разработената система за оценяване (всъщност не мога да се сетя за по-добра такава в друга КИ).

Общо взето приятна книга-игра, препоръчителна за четене прелюдия към Черния нарцис.