"Онази зимна нощ" - Красимира Стоева,
част от Призвание герой 6.
Това произведение е сполучливо в това, което желае да постигне.
Съвременна фантастика с крими-мистерия елементи, като атмосферата на моменти придобива и хорър нюанси. Сюжетът е представен чрез наситено усещане за опасност, което държи в напрежение до самия край (освен ако героят не се гътне преди това). Смесването на два различни фантастични жанра (time traveling and…no spoil!) не ми бе много по вкуса, но не ми и попречи да се насладя на случващото се, благодарение на изключително прилежния и приятен стил на писане на г-жа Красимира Стоева. Вероятно трябва да се благодари и на редакторския екип.
Добре представените сцени, които мога да отлича са: катастрофата в началото, на гости при бай Милко, спречкването с Емил и разбира се: Епилогът.
Героите са умело представени и далеч от стандартните NPC в книги-игри като ББ например. Любим ми стана Шофьорът…но повече не мога да кажа (спойлерът ме спира).
Играта е тип изследване, но този път (за разлика от Хотелът) няма графа време. И някак си Авторката е успяла умело да заобиколи този неизменен елемент в подобен род КИ. По отношение на изборите на моменти действаш на сляпо, в други е нужен сериозен напън на „сивото“ вещество (ако изобщо имам такова). Някои от предизвикателствата, като че ли са вдъхновени от популярните тестове за интелигентност, но не са толкова натрапчиви. Загадката със сейфа ми отне (срамно) време, за да я проумея, иначе другите логически предизвикателства са сравнително леки, ако внимаваш (препоръчвам да се играе в спокойна атмосфера: без смарт устройства или щуращи се деца наоколо).
Изненадващият елемент при развръзката е представен завладяващо, което допълнително възнаграждава читателя за добре свършена работа по разкриването на всички нишки от заплетения случай.
Онази зимна нощ е КИ, която трябва да се преиграе няколко пъти, за да се разбере напълно.
Поздравления за Автора и редакцията за добре свършената работа.
Поздравления за Автора и редакцията за добре свършената работа.
