Сезон на тайни - Радослав Апостолов

 

Сезон на тайни - Радослав Апостолов, част от Списание Агамор.

След успешния апокалиптичен дебют "Убежището", Апостолов се завръща ударно с нова книга-игра, която смея да кажа ми "завъртя акъла". Мистерия, хорър и нещото, което най-много ми допадна: социални интеракции "на стероиди".

Петима млади (не) приятели решават да прекарат заедно Коледа в планинска хижа. Но там ги чака нещо...

Още в началото се завихря буря от емоции, междуличностни търкания и интриги, което ме караше да мисля, че цялата ситуация около главните герои е "тенджера под налягане, без клапан за изпускане на напрежението" 

Действието се развива в познато на всички ни планинско българско село, което определено спомага за бързо потапяне в атмосферата. Има си ги стандартните селски ситуации и герои, докосващи носталгичните ни чувства от детството. Има ги и онези студентски/младежки моменти, към които понякога искаме да се завърнем (за съжаление съм на 42г.) и да лудеем като на 8ми Декември.

След вихреното социално начало историята се видоизменя и придобива леко "From dusk till dawn" привкус. Започват да се случват странни и необясними неща, които читателят трябва да разгадае, играейки през различните гледни точки на героите. Тук е мястото да поздравя Автора, за това преплитане на нишките на персонажите, направено е изключително умело и смея да кажа: интелигентно. Не знам също как е успял, бидейки мъж, да въплъти така добре женски мисли и реакции (а може би не е, може аз да не съм успял да преценя добре нещата, бидейки също мъж).

Логичните избори са на почит в играта и няма случай, в който Авторът да ме кара да се лутам на сляпо. Трябва да мислиш за причините и най-вече за последствията, които за щастие не са прозрачни или твърде предвидими. Това е най-важното в книгите-игри!

Трудности изпитах най-вече при смяната на гледните точки, понеже не винаги обръщах внимание в началото на епизода, чие име е написано, а съм свикнал гледната точка да е само една в 99% от КИ. Налагаше да се връщам понякога епизод или два назад, за да се ориентирам, понеже "губех козите".

Сезон на тайни предлага няколко алтернативни успешни завършека и няколко опционални постижения за повече разнообразие при евентуално преиграване. High level game design.

Моите поздравления за г-н Апостолов и му пожелавам да ни зарадва скоро с друго произведение.

Капан от сънища - Красимира Стоева

 

Капан от сънища - Красимира Стоева

част от Призвание герой 8

Завладяваща мистерия.

Красимира Стоева тук е в своя апогей, смея да твърдя. Не се сещам за по-добра КИ в Призвание герой, а съм чел всичките.

Сюжетът е крими (с елементи на езотерика), като мистерията се разкрива постепенно, без излишен rush. Успява да поддържа интереса и дори да нагнетява напрежението все повече с развитието на играта. Браво за доброто темпо.

Главната героиня е представена интересно, задълбочено и с красиво описани меланхолични преживявания, сцени и монолози (вътрешни диалози). Главният антагонист също е завладяващ и ми достави истинско удоволствие да играя срещу него и да проследя цялата нишка от действията му.

Изборите - тук нещата са горе-долу. Някои бяха твърде прозрачни, но присъстваха и такива, над които гънките на гладкия ми по подразбиране мозък се измъчиха. Логични са все пак, а това ми е достатъчно. Даже Авторът успя при една сцена да ме хване в крачка, че не внимавам.

Това, което най-много ме впечатли, е иновативната и оригинална гейм-механика с дневника. Прави разкриването на мистерията по-интригуващо, държи в напрежение.

Епилогът също ми представи изненадващата информация, а не беше просто баналното "браво, че си успял".

Недостъци (съжалявам, но така е справедливо):

- действията на детектива ми се сториха малко пресилено "не ти вярвам!". Мисля, че той е длъжен да провери все пак (дори и да не вярва), щом има убиец on the loose;

- сенчестите - не проумях концепцията, както и защо книгата е с това заглавие (възможно е да не съм прочел някои епизоди, разкриващи това);

- като че ли сравнително лесно стигнах до успешен край (но трябва да се отбележи, че съм хардкор книгоиграч).

Рядко съм попадал на КИ, която да съчетава толкова успешно литература и игра, и в този аспект на мисли се сещам за великата поредица Хлапето на Майкъл Майндкрайм.

Илюстрациите са прекрасни - особено ме впечатли тази с малкото момиченце.

И в заключение с риска да прозвучва "напомпано": Капан от сънища за мен е в топ 3 на КИ от Новата вълна, които съм чел.