Миранда - Евгени Томов (Etom), част от Списание "Агамор", брой 17.
Допадна ми концепцията. Още в пролога направих асоциация със
страхотния роман Левиатан се пробужда (има и сериал: Експанзията). Винаги ще
предпочитам по-достоверна фантастика, вместо хвърчащи джедаи и марвели. Затова
евала!
Ти си капитан на космически кораб, собственост на могъща
корпорация, и ти е възложена мисия на един от спътниците на Уран - Миранда.
Като история/литература/персонажи ми се стори сухо, твърде
набързо се случват нещата, което за книга-игра, може би е ОК. Въпреки това
мисля, че повечко интеракции с колонистите, между екипажа и описания по време
на битките няма да навредят. Предполагам, че и евентуално наличие на вътрешни
диалози затова дали да премина на другата страна например или интригуващи
спомени от миналото на главния герой...би обогатило атмосферата на историята.
Хареса ми дизайна на играта, напомни ми на най-доброто от
Майндкрайм. Тактическите постройки при мисиите са вълнуващи и държат в
напрежение. Беше ми интересно да решавам колко и кои командоси да изпращам (или
не) на дадена мисия. Боравенето с числа в дневника, въпреки че не съм не съм им
почитател, е олекотено и приятно. Самите характеристики на героите може би
допринасят за това: разузнаване, близък бой, пилотиране и т.н.
Авторът се е постарал и да обогати познанията на читателя
относно един от спътниците на Уран, което лично на мен ми беше интересно.
Препоръчвам тази книга-игра и заради това, че е сравнително
кратка като игра и четене, а това е важен фактор ако времето Ви е ограничено.
Поздравления за Etom за добрата работа и искрено се надявам
да ни зарадва с още твърда фантастика в най-добрите традиции на един от
любимите ни автори от 90-те: Джордж М. Джордж.