понеделник, 23 януари 2023 г.

Mиранда - Евгени Томов (Етом)

 



Миранда - Евгени Томов (Etom), част от Списание "Агамор", брой 17.

Допадна ми концепцията. Още в пролога направих асоциация със страхотния роман Левиатан се пробужда (има и сериал: Експанзията). Винаги ще предпочитам по-достоверна фантастика, вместо хвърчащи джедаи и марвели. Затова евала!

Ти си капитан на космически кораб, собственост на могъща корпорация, и ти е възложена мисия на един от спътниците на Уран - Миранда.

Като история/литература/персонажи ми се стори сухо, твърде набързо се случват нещата, което за книга-игра, може би е ОК. Въпреки това мисля, че повечко интеракции с колонистите, между екипажа и описания по време на битките няма да навредят. Предполагам, че и евентуално наличие на вътрешни диалози затова дали да премина на другата страна например или интригуващи спомени от миналото на главния герой...би обогатило атмосферата на историята.

Хареса ми дизайна на играта, напомни ми на най-доброто от Майндкрайм. Тактическите постройки при мисиите са вълнуващи и държат в напрежение. Беше ми интересно да решавам колко и кои командоси да изпращам (или не) на дадена мисия. Боравенето с числа в дневника, въпреки че не съм не съм им почитател, е олекотено и приятно. Самите характеристики на героите може би допринасят за това: разузнаване, близък бой, пилотиране и т.н.

Авторът се е постарал и да обогати познанията на читателя относно един от спътниците на Уран, което лично на мен ми беше интересно.

Препоръчвам тази книга-игра и заради това, че е сравнително кратка като игра и четене, а това е важен фактор ако времето Ви е ограничено.

Поздравления за Etom за добрата работа и искрено се надявам да ни зарадва с още твърда фантастика в най-добрите традиции на един от любимите ни автори от 90-те: Джордж М. Джордж.

събота, 7 януари 2023 г.

Тайната на Алрисите - Емануел Керо

 


Прекрасно оформление, придружено с готини илюстрации.
Най-много ми допадна сетинга, фентъзи постапокалипсис и планински живот с дирижабли. Страхотно!
Самият сюжет е стандартен и за съжаление не е особено добре разгърнат. По-скоро си върви в едно скучновато русло без особени изненади или интересни обрати. На моменти даже е твърде ББ, като само по-дългите литературно епизоди го спасяват от разочарованието ми.
Хубаво е, че авторът се е постарал да има разнообразни персонажи и интеракции по между им, като имаш възможност да избереш с кои да си по-близък. Можеше и главният герой да е по-добре изпипан - исках да разбера повече за живота и премеждията му. Но все пак е доста над нивото на безимения дървар или мечоносец в ББ.
Игровата механика по-скоро ми допадна, въпреки пряката връзка със заромятането. Харесаха ми различните умения и как са имплементирани в процеса на играта (не че съм правил подробен анализ). Избрах да съм много умен и да се сближа с инженерите и учените.
Развръзката на историята/играта накрая от една страна (социалният избор) ми допадна, от друга (тайната на алрисите) ме разочарова. Раздвоен съм.

Общо взето книгата ми хареса, въпреки някои неясноти и недотам добре развити елементи на сюжета. Има си своите достойнства, като за мен те се състоят главно в сетинга, разнообразните поддържащи герои и игровата механика.
Иска ми се да видя по-ошлайфайн Емануел Керо т.е. нещо по-ново от него.

Сгреши пътя, обърни! - Юлайзес Ай

 


              STELLAR COLLISION IMMINENT. PLEASE INPUT COURSE CHANGE

Сгреши пътя, обърни!
Очаквах свежа книга-игра, а получих някаква бутафория, откровена пародия.
В началото започва интригуващо - главният герой трябва да намери начин в рамките на 1 час да се спаси от приближаващия се към слънце космически круиз (екипажът се е евакуирал). Хареса ми гейм-механиката с отчитането на времето и някои последващи логически предизвикателства, но елементите взети от ББ са зле.
След първоначалните интересни ситуации историята постепенно се превръща в досадна гарнитура от "вицове на Къци", "сцени от Смотаняци" и "Абсурдистан". Играта горе-долу запазва приличен вид, макар и да се имплементирани ненавиждани от мен: лутане, "битки ала ББ", слепи избори...
Развръзката, ако има такава, според мен е: "да се смееш ли...да ругаеш ли, че си си загубил времето да го четеш това". Разбира се, на други читатели може да им допадне и аз просто да не съм разбрал хумора и сатирата в това произведение.
Разочарован съм, общо взето, но мога да кажа, че физическото оформление е готино и бих искал да има повече КИ с този формат.

Сърце от лед - Дейв Морис

  Heart of Ice Сред най-добрите западни заглавия от Старата вълна, които съм чел. Жалко, че не е излязла на български тогава...на фона на др...