Пъклената кула - Колин Уолъмбъри

 

Детска фентъзи книга-игра.
Да, наивна е, но притежава своя чар. Ти си чирак-маг, който има на разположение цели 10 магии, но с условието, че са краткотрайни. Не може да се перчиш като Мерлин пред враговете. Твоят учител е отвлечен от странни зли същества, които се в подчинение на зъл магьосник. Самият ти си пленен в Пъклената кула, но си в състояние да се противопоставиш на опасността.
Играта е чист лабиринт из кулата, изборите са основно: нагоре, надолу, напред, назад и т.н. Има някои моменти, в които трябва да избереш правилната магия, за да преодолееш дадено препятсвие, но в никакъв случай не е нещо затормозяващо. Можеш да попаднеш в смъртоносна ситуация, но винаги имаш на разположение буквара, а и цели 4 точки живот.
Ако има нещо трудно, то това е да намериш правилните "вратички" и предмети.
Съзнавайки, че това е детска книжка и подхождайки към нея с тази нагласа, останах доволен от приключението. Разбира се, литературата е "опоскана", интригата е клише, а за някакви неочаквани обрати и дума не може да става.
Хареса ми механиката на точките живот. Само в критични "удари" се променя стойността, а не за всяко незначително нараняване (както при много други КИ).
Направи ми и впечатление, че това ренесансово фентъзи: войниците са въоръжени с мускети. Любопитен момент за мен.
Общо взето Пъклената кула е приятна КИ, без да изпъква с нещо специално.

Герои - Ерик Берт

 

   Още със започванието ѝ ме погълна.

  Поздравления за автора, че е създал само в 144 епизода толкова заплетена игра, която да потопи играча с часове в земите на Илдре. Още не мога да повярвам - само 144 епизода! Предполагам, че многообразния дневник допринася за продължителността на играта.

  Хареса ми как е построена играта, начинът по който тя се развива и стратегическата и/или тактическата мисъл, която е нужна за постигането на оптимален резултат (както го разбира самият читател). Героите са разнообразни и интересни, мисиите са добре структурирани, макар и понякога нещата да се случват "набързо".
  Литературно Авторът е можел да се постарае да развие главния герой, да вложи и щипка емоция, повече интеракция с наемниците, а защо не и с враговете. Обемът нямаше да е толкова голям (не става дума да е Ана Каренина). Според мен щеше да се превърне в ненадминато бижу КИ.
Трудно ми е да си представя колко логическа мисъл и гейм-балансиране е трябвало да вложи Ерик Берт, за да напасне елементите и да върви играта. Справил се е блестящо и заслужено е спечелил Златна никса (дано да съм гласувал за него, че ще се самонаказвам).
  Корицата е приятна и галеща окото, а вътрешните илюстрации на Мурджева, изобразяващи наемниците, не са за пренебрегване (бих казал, че художникът, е въплътил повече емоция в тях от Автора). Оформлението е просто безкомпромисно и съжалявам, че нямам изданието с твърда корица.
  Искам да споделя и че цената е престъпно ниска за качеството, което предлага Герои като продукт. 

Изиграйте я!